Чувал ли си за „изоставения туризъм“? Това не е място, на което вече никой не иска да ходи, а тенденция в пътуването, при която хората посещават забравени от бога места. Тя стана фактор след излизането на сериала „Чернобил“ през миналото лято, а аз съм ѝ фен before it was cool. Затова днес те водя в бивша кланица в Шанхай и ти разказвам нейната мрачна история.
Защо реших да те разходя чак до там?
Както вече споменах, от години съм фен на „изоставения туризъм“. Гледам документални поредици за пустеещи къщи на известни личности, зарязани заводи и водни централи и мечтая да ги преразкажа от първо лице в блога.
Това беше и причината да отскочим до изоставената кланица Old Millfun в Китай.
Какво ще видим заедно?
В северната част на най-големия град в света – Шанхай, логично е разположена най-голямата в миналото кланица. Построена през 1933-та година, тя се издига сред жилищни сгради в спокоен квартал. Сградата е с размер 31 700 квадратни метра, а за създаването ѝ са изхарчени над три милиона таели (това е нещо като разменна монета, използвана в Древен Китай преди изобщо да им хрумне да имат валута).
Дизайнът на бетонния мастодонт е дело на английски архитект, вдъхновен от стила Арт Деко. Идеята зад построяването ѝ е не само да служи като място, осигуряващо месото за растящото население на града, но и демонстриращо мощта на държавата. Около една основна сграда се преплитат като в лабиринт десетки рампи за превозване на колички с убитите животни, спираловидни стълбища, готически колони и множество малки помещения.
Излишно е да казвам, че човек лесно може да се загуби на това призрачно място. Светлината навлиза в коридорите през малки прозорци като целта е под бетона да се поддържа постоянно ниска температура. Само части от огромното пространство са осветени и така се създава усещане за безнадеждност.
До 1960-та кланицата е имала капацитет на производство 130 тона месо дневно. Чудовищно, но факт. След това постройката е служила като склад и фабрика за производство на лекарства.
Защо има светлина в тунела?
Този зловещ дух от миналото днес е любимо убежище на скейтъри и паркур артисти заради гладката повърхност по подовете на коридорите. В мястото са инвестирани повече от петнадесет милиона долара, за да не се разпадне и така то оживява втори път, обличайки не животинска маска, а кожата на арт пространство. Тук често се снимат музикални клипове, а в някои от мистериозните коридори са изникнали малки ресторантчета с веган меню и причудлив интериор. Покривът е превърнат в театър, но достъпът до него е силно ограничен.
Въпреки това изоставената кланица се пъчи пред съседните миниатюрни блокове, плаши със суровата си визия и кани инакомислещите туристи на една обиколка.
